Прочетен: 773 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.01.2013 13:51
Кучето отдавна е повече от просто едно диво животно. Още преди повече от 140 века хората са се научили да използват способностите на кучето и целенасочено са отглеждат различни породи.
Фактът, че кучето оказва положително влияние върху психическото, физическото и социалното здраве на хората е известен отдавна. Дори древногръцкия бог на лечението Ескулап е изобразяван като змия или куче, което ближе раните на пациентите си. В трудовете на Авицена също има препратки към уникалните лечебни способности на кучетата.
Преди повече от 3000 години основателят на медицината Хипократ, който е живял в древна Гърция обърнал внимание на благотворното въздействие на кучето върху хората.
Въпреки, че връзката между кучето и човека датира много отдавна и кучето е било използвано за различни цели ( включително и терапевтични ) в различни времена и култури научното разглеждане на Канистерапията започва от 1790, когато в английското графство Йоркшир е създадено „Приятелско общество”, което основава болница за психично болни. Основател на болницата е Уилям Тюк . Той и неговите сътрудници заменили традиционните по това време методи на лечение на психично болни с усмирителни ризи и лекарства със Християнските принципи на състрадание, любов, разбирателство и доверие в лечението включили и посещения на кучета. Лекарите на болницата отчели положителния ефект от животните върху болните, а именно намаляване на агресията и честотата на пристъпите. Според думите на главния лекар, болните засилвали вярата в собствените си сили, когато се грижели за същества, по-слаби от тях самите. Концепцията на Канистерапията е формулирана в САЩ от детския психиатър Борис Левинсън. През 1960 г. той забелязал, че усъществява по-лесно контакт с пациентите ако с него е домашният му любимец ретривър. Сред пациентите му е дете с аутизъм, което само е помолило, вместо сеансите, да си поиграе с кучето. Напразните дотогава усилия на Б. Левинсън да подобри състоянието на пациента изведнъж се увенчали с успех. По-късно неговият опит е бил продължен от психиатрите Сам и Елизабет Карсън от Охайо – те предложили на пациентите си да си изберат приятел от близкия приют за кучета и ежедневно да прекарват известно време с него. Само след 15 дни много участници в експеримента са забелязали, че се чувстват по-добре, по-спокойни и уверени.От тогава, този метод е широко разпространена на Запад. Значителен напредък в областа на Канистерапията в Европа бележат Русия, Чехия, Украйна, Латвия, а в Полша от 01.07.2010г. в списъка с професии е въведен „Канистерапевт” под номер 323007.
В България всичко започна през 2010г. когато се събрахме група ентусиасти с различни професии (логопеди, рехабилитатори, специални педагози, ветеринарни лекари, ерготерапевт, счетоводител, адвокати) с една обща страст, а именно спорт с кучета. В процеса на тренировките всеки от нас предлагаше и усложняваше задачите към кучетата, според своите лични или професионални виждания. Постигнахме доста добри резултати с някои от кучетата и решихме да се опрем на чуждия опит и да включим кучето в логопедичната работа. През април месец 2011г. стартирахме проект като структура на Киноложко Дружество Витоша (член на БРФК ) като в началото използвахме кучето само в част от занятието, но в процеса на работа стигнахме до това, то да участва по време на цялото занимание. За целта разработихме занятия, в които кучето участваше едновременно с детето във всички упражнения. Така, водени от любовта си към децата и желанието да подпомогнем тези от тях със специални нужди, учредихме сдружение с нестопанска цел Канистерапия – България.
Сдружение „Канистерапия – България“
e-mail: canistherapy@abv.bg
www.canistherapy.wordpress.com
Автор : Анна Тодорова
Използвана литература :
1.Субботин А.В., Ращевская Л.Л. Лечебная кинология. Теоретические подходы и практическая реализация.– М.: Макцентр, 2004.
2. http://www.guidedogs.ru/
3. http://www.kynoterapia.eu/index_rus.html
Тагове: